Разсъмване в планината
Разсъмване в планината
Разсъмва се. И тъмното се крие
там някъде под счупения връх.
Разсънена кошута жадно пие
вода, родена в папрати и мъх.
Препъвам се във сънища на птици,
до кръста мокър в росната трева.
Върхът просветва - бисер в огърлица.
Долу реката шумоли едва.
В омайно-тръпен аромат на билки
се къпе мълчаливата гора.
От утринни лъчи тъче престилки
чевръстопръста огнена зора.
И всичко е красиво до полуда.
Ражда се ден. Умира тъмнина.
Осъмнеш ли в Балкана, става чудо -
разбираш, че светът е светлина.
© Александър Калчев All rights reserved.
