Разум (за Господ и за Вярата)
Ти виждал ли си някога на твоя Бог лицето,
освен изписано с бои на старата икона!?
Почувствал ли си допира му освен в сърцето,
или просто - ей така - възкачаш го на трона!?
Ти плакал ли си някога сам пред иконостаса,
с очи червени в сълзИ и кръв обляти?...
Или просто отричаш вярата в поредната гримаса
и чаша вино на гроба на познат излята?!
А дали познал си себе си в болката на хората,
или за тебе е пореден разговор по телефона?
И чувствал ли си някога на страданието умората
и посягал ли си от болка към бутилката с рома?...
И изповядвал ли си греховете в брой безкраен,
и стъпвал ли си в божи храм с окапали икони?...
Или просто пазиш вярата си във ковчег потаен,
в демоничен храм със студени каменни колони...
Но спри и се заслушай малко в повея на храма
от малката свещица, горяща като жертва!
Спомни си, когато си почувствал обич не от мрамор,
а от топлина, която като теб е мъртва!
И не смей да обвиняваш господ за своето страдание!!!
Защото той няма да ти отговори дори във шепот.
А почни да вярваш - това е твойто наказание-
да почусвтваш от живота капка трепет!
Не си мисли, че Господ равен е на вярата!
Не си мисли, че Господ крие се в спасението!
Не си мисли, че Господ създал е хората!
А просто вярвай! Господ нека е съмнението,
че ти, човеко, на човешки разум си способен
и никой никога не ти е подарявал мисъл.
Че ти си просто инструмент във храм огромен,
който Вярата в Библия, Коран, Авеста е записал...
© Христо Стоянов All rights reserved.
