Apr 27, 2012, 3:18 PM

Реалист

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Ех, човек ли си, мое видение,

мое дълго отричано аз.

Най-истинското чувство - бълнувано.

Най-реалният сън и кошмар.

 

Аз се лутам в вселенски прозрения

и теории за любовта.

Сякаш съм се омагьосала от тебе -

сън, недосънуван през деня.

 

Няма нищо - реален си... много!

“Живееш в реалността”,

толкова празна и ненарисувана,

и белязана от самота.

 

Ти не вярваш в мойте вълнения -

реалист, прагнатик и циник!

Kaк не смееш дори да потрепнеш?

За миг не затваряш очи...

 

Нащрек ли си, да не се разотиде стражата?

Батальонът пред тъжното ти сърце.

Толкова си го предпазвал от удари,

че всеки момент ще умре.

 

Реалист ли си в сивата си реалност,

солена като сълза.

На сълзите поне даваш ли правото,

или ще отричаш и тях?

 

Знам, не вярваш във сънища, в приказки,

не обичаш, не пееш, не мразиш.

Не танцуваш и не се вричаш

и всъщност живееш напразно.

 

Ех, човек ли си, мое видение,

колко още ще те сънувам,

колко хубаво е "там", ако знаеше,

щеше поне насън да рискуваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ния Никол All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...