Jan 17, 2010, 10:10 AM

Реанимация

  Poetry » Other
730 0 11

   

 

Добре съм – даже някак оцелях

сред преспите на тъжната си зима,

но мислейки за теб – било е грях,

почти било е непростимо.

 

Сега ще плащам своята вина –

подобни грехове се плащат с лихва. –

Вали в безсъниците тишина

и сляпа болка сляпо в мен притихва.

 

Добре съм. Даже много съм добре.

Сънувам, че ще дойдеш скоро

и плува вцепененото море

в тъгата на потъващ кораб.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....