Редактирана демодирана приказка
Преди много време, под едно мое стихотворение, в типичния си шеговит тон, Tomad (Кашмирски ) ми написа нещо от рода на: „Сега, ако напишеш и едно стихотворение за Червената шапчица”. (Томич, търсих го проклетия коментар, ама не можах да открия, за да го копирам точно.) Бях забравила, че му обещах да напиша, но вчерашният му коментар под „Светла песен”:
|
„уау, само да те прочетат двата вълка...
ми напомни, че бях започнала едно шапчесто. Ъпдейтвах го и ето – обещанието е изпълнено, макар и със закъснение. На любителите на сериозната поезия се извинявам - да не го четат. Почитателите на пародийния хумор – да заповядат!
ВАЖНО: Всички съвпадения със съществуващи и съществували никове СА СЛУЧАЙНИ! |
|
РЕДАКТИРАНА ДЕМОДИРАНА ПРИКАЗКА
Аз не съм Червената шапчица
(защото не съм... патка заспала),
бера си вълци във кошница
(и тук-таме някой млад заек).
Отдавна не припкам в гората
(ловците вече са безработни),
а пък и пушкалата им – празни
(сал патрондаш им виси по бедрата).
Стихчета пиша за медена... питчица
(търкулната по пътечки незнайни),
като ми писне – задрасквам ги
(и грабвам голямата... хурка).
Но си слагам Червената шапчица
(ако някой ме сбърка... с патица),
със зъбки-гъбки го нагостявам
(не да го тровя – да се подриска).
Аз не съм Червената шапчица
(защото не съм... патка заспала).
Трябва й голяяяма редакция
на тази демодирна приказка
... за „шапчици”.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Пародията е базирана на два стари вица.
