Ще заспивам...
с уморени вихри на вълни,
в пясъчинка
от далечни брегове
на сенките.
Отшелница ще бъда
в лабиринт на непонятност,
без спомен за материя
и преходност
на стъпките.
Ще скитам без вода,
познала дъждовете
в неонови
синусоиди
на минало съзнание.
И в зрънцето
протуберанс
космичен
ще ме повика животът,
отхвърлил забравата.
© Ивита All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
