Реката. Тиха пейка. Две душѝ.
И пръсти от копнеж, нетърпеливи.
Ухаем на любов. На Аз и Ти.
На полъх от бленуваното сливане...
Аз вече знам. Тъгата има смисъл.
По устните оставих ти сълзите си.
Сега разбираш ли каква е тази липса –
да имаш жажда, а да няма ги очите ми?...
Не ме оставяй, иначе умирам.
Преди съвсем да е угаснало небето.
Тогава пак, отново намери ме!
Звездите иначе къде ще ни засветят?... ...