Реката на тайните.
Реката. Тиха пейка. Две душѝ.
И пръсти от копнеж, нетърпеливи.
Ухаем на любов. На Аз и Ти.
На полъх от бленуваното сливане...
Аз вече знам. Тъгата има смисъл.
По устните оставих ти сълзите си.
Сега разбираш ли каква е тази липса –
да имаш жажда, а да няма ги очите ми?...
Не ме оставяй, иначе умирам.
Преди съвсем да е угаснало небето.
Тогава пак, отново намери ме!
Звездите иначе къде ще ни засветят?...
А тази тиха пейка, дали ще ни запомни?
Реката, тайни може ли да пази?
Аз винаги без теб ще съм бездомник,
и пуснеш ли ме, няма да изляза...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
