Реката с кехлибарения мед
И въпреки големите различия
в една и съща къща ще заспим -
без покрив, без прозорец и вратичка,
без печка, без часовник и килим.
В очите ми ще диша свечерена
реката с кехлибарения мед,
от нежно жило сладостта ще взема
за опиум, нирвана и за лек.
Посякла всички минали кошмари,
луната с изтънелия си сърп
залитайки ще преброи до двайсет
и ти ще ми прелееш своя кръв.
И танцът ще ни завърти по право
с любими ноти в топлата си гръд,
притеглянето земно изоставили,
издигнали души над всяка смърт.
За празника погача ще замеся -
трошица по трошица. Гълъб бял
ще скрие под крилото си адреса,
на който Бог невидим е живял.
https://youtu.be/RFaQTAnhX-s
