Обрати-2
Преглъщам болката на малки късчета –
(не искам да узнаеш колко страдам).
Но тя расте и бавно ме разкъсва.
Невидими са вътрешните рани.
Изглеждам светла, даже се усмихвам.
Но облаци в очите ми проплакват.
И става някак непосилно тихо,
когато пак към тебе тръгвам плахо.
И нещо двупосочно ме разтяга:
потъвам в непрогледна тъмнина,
но лъч случаен върху мене ляга
и ме залива бяла светлина.
Оглеждам се: на сянката ми стъпил,
подаваш ми ръката си безмълвно...
И сякаш клонче пролетно напъпва,
надежда във душата ми покълва.
© Елица Ангелова All rights reserved.
