Реквием
Р Е К В И Е М
І.
( спокойно )
Вървя от векове
към теб.
Бях бисерна сълза
в окото
на разлюбен облак.
После цопнах
от високото
в потока,
който идваше незнайно откъде
и незнайно накъде отиваше.
Щураше се без посока.
А аз усещах,
че вървя
към теб
и ще те видя,
защото те мечтах
и защото ти ме викаше.
ІІ.
( нервно )
И после пак на път.
И все на път.
И все към теб.
От векове.
През цялата вселена.
Пропадах с водопади,
галех парещата плът
на необуздана младост,
целувах хвърления кръст
с душа премръзнала
и хладна,
блъсках се от бряг
във бряг,
обичах,
гаврех се,
съзиждах
и рушах...
Аз,
мътната сълза,
откъснала се от окото
на разсърден облак.
ІІІ.
( бурно )
И ето ме сега –
отпаднала до смърт,
достигнах края.
Достигнах теб.
И ужас!
Да ужас, а не
неистова омая
ме обзе!
Чудовище,
обвито в скръб,
проклятие –
това си ти море!
Отворило огромната си паст,
за да поглъщаш с трясък
всяка божа твар
в последния ù път.
Уплаших се.
Мигът и Вечността
се сляха.
И потънах в тях.
Аз,
едничката сълза,
родена във окото
на разбойник-облак.
04.08.11г
© Ангел Веселинов All rights reserved.
