Реквием за едно Ангелче
Р Е К В И Е М З А Е Д Н О А Н Г Е Л Ч Е
________________________________________________
Огньове! Огнена. Огънче...
Пламъци! Пламенна. Пламъче...
Тръгна си със очи изпепелено угаснали.
Може би пък аз погрешно над теб прелетях?
Знае сам Вятърът. И Любовта ни неслучила се.
А беше толкова близо до Сянката ми Крилата.
Че шеше да ме прегърнеш...
Само да се бе пресегнала...
Ала сега си тъй недостижима. И отчайващо далеч.
Млада. Дивна. Греховна. Като Пролет непокорна...
Че дори със Криле не успявах да докосна.
Косите ти - волно, греховно развети от Вятъра.
Вече. И никога! А така те исках - завинаги.
Като копнеж. Като мечта. Като случайна сълза...
Или като изведнъж оживяла следдъждовна дъга.
Под която влюбен о да минем ръка във ръката.
И да коленичим ничком...
Вречени пред Бога.
Можеше...
Не! Ала защо не опитахме?
Ти - Жената. Последна Земна Грешница.
Аз - Ангелът. Отчаяно паднал в обятията ти.
Съдбовно. Детето си Индигово да заченем.
Изпълнили Светло на Създателя Волята.
Щях да му дам Крилете си... Белите.
А ти на мен - зърната гроздови.
Увенчали звездно гърдите ти.
И смарагдово зеленото. На очите си.
Тигровите...
Облети целите във искряща Животворна Светлина.
Но ти, моя греховна Любов, ме размени.
Със Ангелчето...
На полицата порцеланово притихнало.
На което дори и праха от крилцата не изтри.
Само очичките му бяха живи останали.
И със ням укор. От упор. Разплакани...
Те гледаха.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
___________________________________________________
Децата-Индиго са следващата Човешка Раса.
Някои от тях вече са се родили...
© Виктор Борджиев All rights reserved.
