Apr 11, 2022, 9:55 PM  

Реквием за лятото

  Poetry » Love
508 6 8

РЕКВИЕМ ЗА ЛЯТОТО

 

Накрая всичко ще приключи

тъй както никой не е чакал.

Дъждът не може да се случи,

щом облака не си разплакал.

 

И ти ме лъжеше на дребно,

а смисълът остана сбъркан.

Повярвах, че съм непотребна

щом огън с теб така не стъкнах.

 

Каквито хлябове омесих

наричам ги за някой скитник.

В душата ми е късна есен

и тъпче с тромави копита.

 

Не съм желала самотата

да бъде неотлъчна орис.

Догаря в шепите ми лято,

което се стопи от обич.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...