Реквием за петия елемент - обич
Смениха същността ти с „безразличие“
и силуетът ти е излиняла фреска.
В пунктирите на бившето обичане,
е всичко друго, само не и „обич“ днеска.
И празен ти е храмът чак до хребета,
алковите ти спят в изсъхнали цветя.
Повярвахме, че по е важен хлебецът
и оцеляване на всякаква цена.
Днес горските създания са вече мит.
(Къде ръка под явор питка да остави?)
Не палва никой свещ - иконостас изпит
се свлича под дъжда на хладни нрави.
И, както боговете тихо си отиват,
неискани и гладни за коричка вяра,
така и ти - топиш се и загиваш,
а ние, всичките, сме ти гробари.
Светът е само вятър, пръст, вода и огън,
а обичта остана нейде в смислите.
Забравихме, че ти си, всъщност, Богът
и бавно те превръщаме в измислица.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
