Mar 25, 2017, 11:20 AM

Реплика

565 3 14

Не вярвам на пророците фалшиви –

единствен Съдник може да е Бог!

Родени ли сме, мъртви или живи,

не го решава някакъв "пророк"!

 

Не вярвам, че от името на всички

ще може някой всичко да твърди,

съмнявайки се в простите привички

и в "лудостта" на всички мъдреци!

 

И кой твърди, че правило за всеки

е всичко след смъртта да губи смисъл?

С усмивка нося новите си дрехи

и чужда ми е всяка черна мисъл.

 

Дори и с "най" да степенуват рая

и всяко относително понятие,

животът земен пак ще пожелая

и близостта на своите приятели!

 

И вярвам, че свободна е душата

към светли хоризонти да лети,

че може да прелитне и оттатък

пространството на своите мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря още веднъж! Поздрави, Валентине!
  • Хубаво Стихотворение!
  • Благодаря ви, Роби, Тодор! Сърдечни поздрави и от мен!
  • Грабна ми сърцето друже
    на небето го запрати горе!
    Душицата ми пак да може,
    от извора водица да отпие
    в градината на Господ Бог!

    Адмирация от мене имаш братко!
    Съдечно ти благодаря!
  • Стих, който моментално предизвиква одобрение!...
    Поздрави, Мариан!...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...