Репортаж
Глупостта си изцапа ръцете
до ушите с мастило
и щастлива ги вдигна високо и двете
сякаш размахва пред всички кандило
който я види след нея се втурва
и макар да му гложди в очите
с блага дума упрек поднася ѝ
а пък тя със замах го катурва
толкова казва че могат мечтите ѝ
рожба на време безкнижно
полугола и боса защото така е модерно
тя си живее доволно-безгрижно
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
