Sep 23, 2006, 2:32 PM  

Реверанс

  Poetry
752 0 2

По последната капка,
чашата ми настървено
протестираше,
към бутилката водка -
обсебила толкова много,
ехидно кискаща се,
на самотата и
пресушена
от жадните ми
устни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • пиянски брътвежи, хей АДМИНЕ, това е за изтриване!
  • Тук моя двойник се е обадил - да ми намекне, че ме дебне още! Бъди жив и здрав - двойнико! Намери себе си - това ти желая! Никой не е щастлив имитирайки някой друг!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...