Реверанс
По последната капка,
чашата ми настървено
протестираше,
към бутилката водка -
обсебила толкова много,
ехидно кискаща се,
на самотата и
пресушена
от жадните ми
устни!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
По последната капка,
чашата ми настървено
протестираше,
към бутилката водка -
обсебила толкова много,
ехидно кискаща се,
на самотата и
пресушена
от жадните ми
устни!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...