Aug 22, 2009, 5:31 PM

Ревнива

  Poetry » Love
713 0 1

В огън изгарях и се измъчвах,
душата ми се стопи от болка.
И в един момент осъзнах
колко ревнива всъщност бях.

Сърцето ми от болка се скъса,
душата ми от сълзи се прокъса.
Всички изречени напразно думи,
се забравиха помежду ни.

Но аз бях силна и тръгнах по правия път
и това от все сърце го желаех,
а ревността ми вече си отиде
и за теб вече не мечтаех!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...