Jul 15, 2010, 9:15 PM

Ревност

  Poetry » Love
1.1K 1 0

Страшна ревност към мене ти изпитваш,

като болест впила се е в теб,

във всеки мъж противника си виждаш,

така измъчваш себе си и мен.

 

Повярвай ми, страхът ти е напразен,

не всеки може да се мери с теб.

Твойта нежност, обич и закрила

с друг не бих ги споделила.

 

Да забравим старите си грешки

и трезво да помислим над това,

че животът кратък е - и трябва

да го изживеем с много обич и без тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...