Ревност
Ревност
Посипах си главата с пепел,
оскубах всичките пера,
с катран се хубаво намазах,
сега във огън ще горя.
Обичам те и нямам оправдание,
че ревност отвътре ме гори
и любовта - поетичното желание
от нищото те сътвори.
Ти беше птица и ухание,
звезда в самотен нощен час
и еротичното желание,
което разцъфтява в нас.
“Със сладка от смокини
и чисти прозрачни вина” *
как искам аз теб да те имам
до мен преди да е свършил деня.
Дали ще простиш пак, не зная,
не моля и Бог за това,
очите зелени, косите - в омая
прегръщам, целувам Жена.
На колене със цвете аз чакам
“присъдата” твоя сега,
живот или смърт за поета
е моята нова съдба.
2009-05-20
* "Баладична поема" Иван Радоев
© Аластор All rights reserved.
