Nov 28, 2008, 10:44 PM

Ревността е...

  Poetry
957 0 4

 

          „Ревността е...

                     болест на безумец.”

                            Бомарше

 

Ревността е дар от... ада!

Пържиш се като на клада...

В собствен сос се мариноваш,

пикантираш и шпиковаш.

 

Ревността е врящ казан,

пълен до ръба с катран!

Даже най-невинна пръска

прави те фурия дръзка.

 

Ревността е мазохизъм,

тирания, деспотизъм –

напук цялото старание

да останеш във съзнание.

 

Ревността е наркотик

с рядък привкус на бутик!

Знаеш, че вреди тотално,

но го взимаш радикално.

 

Ревността е стръмна урва!

Бягаш! Но към теб се втурва.

Натрошава, разчленява,

безнадеждност, ужас всява.

 

Ревността не е мерило

за любов! О, мое, мило!

Тя е хладнокръвен дилър

и на чувсвата ни килър!

 

              28.11.2008г

 

килър – killer - убиец

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...