Jan 20, 2008, 3:29 PM

Ревнувам те...

  Poetry » Love
1.7K 0 23
 

Ревнувам те -

както вълната ревнува брега

и го тегли към себе си...

Ревнувам те -

както смелостта ревнува страха,

когато е по-силен от нея...

Ревнувам те -

тъй както слънцето дъжда,

когато изгрее дъга...

Ревнувам те -

тъй както небето земята,

когато пада звезда...

Ревнувам те...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....