Резеда
Ще бъда в резеда.
Ще се стъписат даже чайките -
такава никога не са ме виждали.
Ще спре на кея през нощта
дори Луна.
И ще ме срича.
Тя помни толкова неща -
бездомни, клетници, удавници.
Целувки, клетви, самота -
на хора и пасажи
в клетки и без граници.
Такава никога не съм била -
във резеда.
Отколешно момиче.
Косите - водорасли от сланà.
Водата бавно ще се стича.
Като видение и сън
преди да затрептят клепачите.
Дори не зная аз ли съм,
щом даже и не плача.
© Христина Комаревска All rights reserved.
