Главата ми е просто една фурна,
мозъкът - жилаво тесто.
Очите ми винаги са на четири.
Вчера обаче ми спряха тока.
И днес ми е клисаво.
Някак безхлебно.
Мислите ми се лепят по небцето.
Предъвквам някакво осъзнаване.
Протри ми се езикът
от това помъдряване.
Утре мисля да се препека.
Обаче не съм решила още
на колко филии точно да се нарежа.
© Мария Василева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
