Главата ми е просто една фурна,
мозъкът - жилаво тесто.
Очите ми винаги са на четири.
Вчера обаче ми спряха тока.
И днес ми е клисаво.
Някак безхлебно.
Мислите ми се лепят по небцето.
Предъвквам някакво осъзнаване.
Протри ми се езикът
от това помъдряване.
Утре мисля да се препека.
Обаче не съм решила още
на колко филии точно да се нарежа.
© Мария Василева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
