Рибя кост
Живеем в паралелен свят и сме
на дъх един от друг - блаженство свише,
но в миг ако останем насаме,
дали отново думи и въздишки...
... ще ни настигнат точно призори,
звездите щом оклюмат - цвят на вишна.
Или съдбата с ноктите на рис
напъпилата близост ще разнищи?!
Въпросът крие отговора прост:
ще преобърна този праг и толкоз...
Но ще заседнат като рибя кост
в ранената ни памет гняв и болка...
... че с друг ще мъкнем, денем и среднощ,
в пчелина божи мед и остро жило...
Когато любовта не чини грош
и всеки самосъд не значи милост...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
