Рицар в плът прероден
Море безбрежно влива се в мен,
море от огън и магмена страст.
Аз искам пак в ръце твоя ден -
да дойде неканен нежният глас!
Къде си, бряг - непокътнат, недокоснат, часовен?! -
аз искам пак да усетя твоето присъствие бяло.
Къде си, Надеждо, боецо мой, непоробен?! -
защо те няма край мен, в моето време-огледало:
Ще дойде ли часът на приказно видение?! -
аз питам, Рицарю от огън прероден...
полагам жадни устни върху своето знамение -
вкусвайки пак светлината на стихията-ден!
Ще възкреся ли в себе си отново
образа ти, от плът сътворен?...
Ще отпия ли от сладката отрова
живително-погубваща и претворяваща -
създадена чиста за мен...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
Избрах тази дума умишлено, търсейки като въздействие подчертаното й противопоставяне на "безвремие"! Това беше идеята ми, дано се е получило като ефект.
