Ти беше искрата която...
запали в света ни пожар...
пожар от просвета и слово...
събудил човешкия дух...
но беше ти също тиранин...
с желязната своя ръка...
обръщаше брат срещу брата...
и тласкаше все към греха...
но беше прегазен от готи...
вандали и ред племена...
и твоите мигове славни...
потънали бяха в прахта...
но някак се случи вълшебство...
отново завърна се ти...
пречистен от злост, всяко зверство...
превърна се в лъч светлина...
© Андрей Андреев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
