23.11.2017 г., 22:07

Рим

577 0 1

Ти беше искрата която...

запали в света ни пожар...

пожар от просвета и слово...

събудил човешкия дух...

 

но беше ти също тиранин...

с желязната своя ръка...

обръщаше брат срещу брата...

и тласкаше все към греха...

 

но беше прегазен от готи...

вандали и ред племена...

и твоите мигове славни...

потънали бяха в прахта...

 

но някак се случи вълшебство...

отново завърна се ти...

пречистен от злост, всяко зверство... 

превърна се в лъч светлина...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сякаш видях седемте хълма.Ако бъркам ме попрви,Андрей!Палатин, Есквилин,Фиринал,Вминал,Авентии,Целиии ,Капитолия.Забравих още един!Поздравление!За стиха!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...