Мелодия зимна балканът свири,
мостът, приличен на бяла птица, спи.
Огърлица нежна от пресни дири
край него нижат зелените игли.
Докосва вятърът със сребърни звънчета
в светъл кръг подредените ели.
Събира в клоните им зъзнещи врабчета,
на пост останали, както преди.
Стопява се снегът по клоните им стари,
облъхнати от човешка топлина.
А мостът тук от векове господар е,
съгледвач на всички стъпки в нощта. ...