Римски мост
Мелодия зимна балканът свири,
мостът, приличен на бяла птица, спи.
Огърлица нежна от пресни дири
край него нижат зелените игли.
Докосва вятърът със сребърни звънчета
в светъл кръг подредените ели.
Събира в клоните им зъзнещи врабчета,
на пост останали, както преди.
Стопява се снегът по клоните им стари,
облъхнати от човешка топлина.
А мостът тук от векове господар е,
съгледвач на всички стъпки в нощта.
От бряг до бряг, като длан през реката,
той с планината завинаги е сроден.
Подобно на корени, впити в земята,
той ще остане тук до сетния ден.
© Миночка Митева All rights reserved.
