Рисунка
- Дори и без да се събличаш,
- през образа ти променен,
- аз виждам любовта как диша
- във всяка клетка и във мен.
- Как, като плод след дъжд, ти цяла
- набъбна, пожълтя, узря.
- В усмивката ти снежнобяла
- мигът как неусетно спря.
- А двете праскови, които
- изгряха в малката ти гръд,
- с мъха си шепнеха ми тихо,
- че цял във тях е сбран светът.
- Че този свят е свят от устни
- и две преплетени тела.
- Че цялото това изкуство
- го нарисува любовта.
© Ивайло Цанов All rights reserved.
