20.11.2008 г., 8:18 ч.

Рисунка 

  Поезия » Друга
584 0 6
 
    • Дори и без да се събличаш,
    • през образа ти променен,
    • аз виждам любовта как диша
    • във всяка клетка и във мен.
    • Как, като плод след дъжд, ти цяла
    • набъбна, пожълтя, узря.
    • В усмивката ти снежнобяла
    • мигът как неусетно спря.
    • А двете праскови, които
    • изгряха в малката ти гръд,
    • с мъха си шепнеха ми тихо,
    • че цял във тях е сбран светът.
    • Че този свят е свят от устни
    • и две преплетени тела.
    • Че цялото това изкуство
    • го нарисува любовта.

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??