Рисува ми се дъжд
Рисува ми се дъжд, стрехата споделена,
разхвърляни на пода дрехи…
признание как ни болеше разделени
и как са топли пак ръцете ти и меки…
Рисува ми се тъмен натюрморт –
две чаши недопити и часовник,
и обеци върху пианото, и тих акорд,
и няколко сълзи виновни…
Рисува ми се как се връщаш ти
от скитане във гневните пространства,
рисуват ми се моите вини,
а помежду им незначителни познанства…
Рисува ми се дъжд и листопад
и някакво начало ново…
След огненото слънце вее хлад…
Рисува ми се и ми се говори…
© Магдалена Филипова All rights reserved.
