Откраднах небето
да те рисувам
на слънцето
взех му лъчите
съня си прогоних
буден бълнувах
в палитрата
сложих мечтите.
В дъждовните капки
сълзи недопити
с чувства размесих боите
нарисувах те
и ти си замина
жадна за простори открити.
Върнах небето
и после лъчите
на просяците дадох
мечтите
оставих само
цветовете небесни
дълбоко
в Душата ми скрити.
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Прекрасно стихотворение!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
