Откраднах небето
да те рисувам
на слънцето
взех му лъчите
съня си прогоних
буден бълнувах
в палитрата
сложих мечтите.
В дъждовните капки
сълзи недопити
с чувства размесих боите
нарисувах те
и ти си замина
жадна за простори открити.
Върнах небето
и после лъчите
на просяците дадох
мечтите
оставих само
цветовете небесни
дълбоко
в Душата ми скрити.
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Прекрасно стихотворение!askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
