Откраднах небето
да те рисувам
на слънцето
взех му лъчите
съня си прогоних
буден бълнувах
в палитрата
сложих мечтите.
В дъждовните капки
сълзи недопити
с чувства размесих боите
нарисувах те
и ти си замина
жадна за простори открити.
Върнах небето
и после лъчите
на просяците дадох
мечтите
оставих само
цветовете небесни
дълбоко
в Душата ми скрити.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени