Рисувах.
Рисувах теб.
Беше щрих,
после те оцветих
и се превърна в пъстра картина.
Времето летеше,
а ти стоеше на стената окачен...
като икона.
Но иконата плачеше.
Цветовете избледняха.
И остана само щрих.
Вече не рисувам.
Щрихът избледня.
Вземам гумичка
и изтривам те завинаги.
Започна като щрих,
издигна се до икона,
а сега си петно на бялото платно.
© Тя All rights reserved.