Рисуваща сълза
Не мога върху лист да я изпиша.
Не искам и във рамка да я сложа,
че свобода във клетката не диша.
По топлото на бузата ще я оставя.
Да е свободна, нека да се лее,
и както птица търси си простора,
в летежа си бездумно да изпише
трептение със пулса на Всемира.
Защото заедно със нея във едно
с зенитния възход от смисли,
ще изрисуваме по бялото платно
мечтите - низ вселени необятни.
В очите ми разливат се отблясъци
от светли ириси във многоточия.
Усещам, плъзва се по миглите
сълзата ми, рисуваща магията...
Прозрачната ù четка става синя,
понесла ме по тайнствени вълни,
и виждам я как в алено танцува
със залеза по тръпнещите устни.
Тя сякаш е калейдоскопът във очите
и сред градина от любовен унес
с обичането смесва ги боите -
сапфирено с рубин и тюркоаз.
Рисувайки, издига ме над времето,
със цветните нюанси във очите ми.
Остана и във повече от бялото.
Със него ще напръска и душата ми.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
