Ритуално
Във хипнотичност древни ритуали
езически ме любят с непорочност...
И змийска кръв, изпъстрила бокали,
просъсква и разцепва безпосочност...
Сакрално е, напито от обредност,
в останките от пепел, бездиханни...
Свещенодействаща е тихата поредност,
кървяща под прикритията празни...
И литургийно пристрастяващо е нощем,
когато помените тегнат богохулно...
Възкръсвайки в зачатието още,
причастието лунен кръст търкулна...
Молитвено прегърбвам всички пости,
заченати във грях, преди рожденство...
И псалмите, издъхвайки до кости,
кръщават тишината със блаженство...
Смирено е! И тихо, до църковност...
Простенва друговерието с буря,
кована с послеписната съдбовност,
пределна вяра восъчно прежуря...
п.п.
Изказвам специални благодарности на Дарина Дечева, за помощта, която ми оказа при редактирането на стихотворението!
Използвам случая да апелирам: Нека си помагаме и заедно да растем в поезията!
За целта е нужно, не да си правим безсмислени коментари, които често граничат с блудкавост и неистинност, а градивно да се напътстваме!
© Деси Инджева All rights reserved.
Може би интуитивно го усещаш и затова ти е толкова познат...
