РОБ И ГОСПОДАР
Разпалва залезът огнище
в дома красив на вечерта.
Повява хлад и облак нищи
легло памучно за нощта.
Подава крушата вечеря
и ябълка предлага плод,
какъвто няма да намериш
в полята от човешка пот.
Кога сме станали тъй алчни?
Глада ли е учител стар
или човекът поначало
сам роб е и е господар?!
ДТ©
© Даниела Тодорова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
