Ти ли поиска роб на тишината,
че в кулата си тъй ме нарисува?
Короната на тиха необятност
дали ми стига, за да съществувам? 

Такава ли си ме представяше?
Откъсната от небосвода,
между стените някъде поставена,
забравила гръмотевичен огън?

Ако си мислиш, че съм спряла,
затвори за миг очи,
че моето напиращо сияние,
такива като теб ще ослепи,

че моята стаена лава
няма заради тебе да угасне.
Нима такава ме желаеш –
тиха, скрита, безопасна?

Не искаш ли да летиш отвъд?
Аз преобръщам хиляди вселени,
сгромолясвам се по някой път,
после по нови походи поемам.

Не искаш ли пожара и нощта?
Да разрушим, да се изгубим?
Аз още малко тук ще постоя,
и после в някой писък ще се влюбя.

10.05.2018г.
гр. Сопот