Роден... за теб
Роден от стон далечен и възвишен,
произлязал от струни на китара,
аз живях не просто за да дишам
и да отмятам листи от календара.
Роден от утринния бриз ароматен,
от прилив безметежен породен,
аз не бях при теб безцелно пратен,
просто с теб да бъда нощ и ден.
Роден от слънцето след летен дъжд,
надежда на света да дари изгряло,
аз живях не просто за теб да бъда мъж,
а да накарам сърцето ти да бие полудяло.
Роден бях красива песен за теб да бъда,
с мисли чувствата ти да докосвам.
Като пролет сърцето ти да пробудя
и с думи нежни да го омагьосвам.
© Станчо Станчев All rights reserved.
