Aug 31, 2020, 11:56 AM

Родена от доброто му ребро 

  Poetry » Other
448 5 4

Вечерницата плахичко блести
край бръчици и ожаднели устни
в едно небе над четири стени
и сън за покрив, който да я пусне
в онази неизбежна тишина -
убежище на дъх, очи и думи.
Пианото под вазата с цветя
етюдите преглъща  да не съмне.
Изгубените ноти на игра
разхождат се в копнежа ми унесен
от залеза да искам светлина,
защото той е прероден наесен
и с всяка есен става по-дълбок,
вечерницата, сигурно го знае...,
родена от доброто му ребро, 
тя край не може да ми обещае.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Удоволствие е да те чета Райне!
    Амброзия и свежест си!
  • Деа, Мари...хубава седмица ви желая, да има светлина!
  • " Изгубените ноти на игра
    разхождат се в копнежа ми унесен"!!!
    Поезия - откъдето и да го погледнеш!
    Браво, Ренка, удоволствие си ми!💕👏
  • Удоволствие е да те чета!
Random works
: ??:??