Aug 31, 2020, 11:56 AM
Родена от доброто му ребро
Вечерницата плахичко блести
край бръчици и ожаднели устни
в едно небе над четири стени
и сън за покрив, който да я пусне
в онази неизбежна тишина -
убежище на дъх, очи и думи.
Пианото под вазата с цветя
етюдите преглъща да не съмне.
Изгубените ноти на игра
разхождат се в копнежа ми унесен
от залеза да искам светлина,
защото той е прероден наесен
и с всяка есен става по-дълбок,
вечерницата, сигурно го знае...,
родена от доброто му ребро,
тя край не може да ми обещае.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Деа, Мари...хубава седмица ви желая, да има светлина!
-
" Изгубените ноти на игра
разхождат се в копнежа ми унесен"!!!
Поезия - откъдето и да го погледнеш!
Браво, Ренка, удоволствие си ми!💕👏 -
Удоволствие е да те чета!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Амброзия и свежест си!