31.08.2020 г., 11:56 ч.
Родена от доброто му ребро
Вечерницата плахичко блести
край бръчици и ожаднели устни
в едно небе над четири стени
и сън за покрив, който да я пусне
в онази неизбежна тишина -
убежище на дъх, очи и думи.
Пианото под вазата с цветя
етюдите преглъща да не съмне.
Изгубените ноти на игра
разхождат се в копнежа ми унесен
от залеза да искам светлина,
защото той е прероден наесен
и с всяка есен става по-дълбок,
вечерницата, сигурно го знае...,
родена от доброто му ребро,
тя край не може да ми обещае.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Деа, Мари...хубава седмица ви желая, да има светлина!
-
" Изгубените ноти на игра
разхождат се в копнежа ми унесен"!!!
Поезия - откъдето и да го погледнеш!
Браво, Ренка, удоволствие си ми!💕👏 -
Удоволствие е да те чета!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Амброзия и свежест си!