Родената на шести февруари
На Айя – новороденото момиченце,
открито в Сирия под отломките на
срутените от земетресението сгради.
Беше я чакала! С вяра и обич зачена.
Тя дъщеричка износи след двете момчета.
Малко остана до датата определена.
"Всичко ще бъде наред!" - ѝ прошепна късметът.
Но разлюля се земята мнезапно и рязко
в шестата нощ февруарска. Извика: - Сънувам ли?
Адът бучеше, домът се разпадаше с трясък...
Бебето – сякаш усети – така се вълнуваше!
- Трябва да бягаме! Боже, помагай! - мълвеше,
стиснал ръцете на малките рожбички таткото.
Ала смъртта безпристрастно към него пълзеше
и ги затисна стената след писъци кратки...
Точно тогава жената започна да ражда.
Тръгна Животът, надвил гибелта със безстрашие.
Въздух си взе с нечовешка, неистова жажда,
нищо че беше и режещ, и тежък, и прашен...
Няколко дни след това под руините мъртви
чуха гласчето ѝ немощно двама спасители.
С пъпната връв към безжизнена майчица вързана,
Айя спасиха - детето победен вестител.
12.02.2023 г.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Резонираш с топлота и обич = грижовност, на всичко случващо се на тази бедствена планета, Мария. Това се нарича християнско милосърдие. Малцина го имат в такава мяра, в каквато се среща при теб. Поздравление за стиха и за човещината ти!
-
С Довереница (Дочка Василева)!
Поздравления, pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)! -
Сякаш гледах филм... Съпреживях! И все пак глътка оптимизъм в края като светлина в тунела....Голямо сърце и душа носиш, Мария! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ви, че бяхте тук и коментирахте, Доче, Лати и Младене!💕