12.02.2023 г., 19:07  

Родената на шести февруари

479 3 4

 

                    На Айя – новороденото момиченце,

                 открито в Сирия под отломките на

              срутените от земетресението сгради.

 

 

Беше я чакала! С вяра и обич зачена.

Тя дъщеричка износи след двете момчета.

Малко остана до датата определена.

"Всичко ще бъде наред!" - ѝ прошепна късметът.

 

Но разлюля се земята мнезапно и рязко

в шестата нощ февруарска. Извика: - Сънувам ли?

Адът бучеше, домът се разпадаше с трясък...

Бебето – сякаш усети – така се вълнуваше!

 

- Трябва да бягаме! Боже, помагай! - мълвеше,

стиснал ръцете на малките рожбички таткото.

Ала смъртта безпристрастно към него пълзеше

и ги затисна стената след писъци кратки...

 

Точно тогава жената започна да ражда.

Тръгна Животът, надвил гибелта със безстрашие.

Въздух си взе с нечовешка, неистова жажда,

нищо че беше и режещ, и тежък, и прашен...

 

Няколко дни след това под руините мъртви

чуха гласчето ѝ немощно двама спасители.

С пъпната връв към безжизнена майчица вързана,

Айя спасиха - детето победен вестител.

 

12.02.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро утро и спокойна нова седмица, приятели! Вчера сутринта чух новината за новороденото и тя заседна в гърлото ми... Не разбрах какъв е пола да детето и започнах да го пиша за мъжка рожба. После чух как се казва и се наложи да го редактирам, за да отговаря на истината. И аз го приех като светъл лъч! Животът, въпреки всичко, ще победи и всеки от нас ще му помага да го стори!!!
    Благодаря ви, че бяхте тук и коментирахте, Доче, Лати и Младене!💕
  • Резонираш с топлота и обич = грижовност, на всичко случващо се на тази бедствена планета, Мария. Това се нарича християнско милосърдие. Малцина го имат в такава мяра, в каквато се среща при теб. Поздравление за стиха и за човещината ти!
  • С Довереница (Дочка Василева)!

    Поздравления, pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)!
  • Сякаш гледах филм... Съпреживях! И все пак глътка оптимизъм в края като светлина в тунела....Голямо сърце и душа носиш, Мария! Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...