Родилка
Небесните дантели се разплитат
с воали бели – ангелски крила
над планината. Искат да я скрият
от хорските очи като жена,
загърната в небесна нежност
с дете в утроба – бяла светлина.
След миг ще го роди – в безбрежност,
възкръснал рай сред земна тишина.
автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Нежно" - 2023 г.
© Илияна Каракочева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
