Nov 4, 2011, 9:52 AM

Родина

  Poetry » Civic
1.2K 0 21

РОДИНА

 

Какво си ти? –

Сълза, въздишка, бяло чувство?

Думи, хвърлени напусто?

Цървул развързан на светец?

Чело-мишена? Хляб? Свинец?!

Трийсет гроша – шепа сняг?

Гроб без име? Вир без бряг?

И въртоп дълбок без брод?

А във него – цял народ.

... Дом, небе и мляко, пръст...

Тук изправям своя ръст.

Люлка, песен, обич, пристан...

Тук душата си разлиствам –

лист по лист и ден след ден.

Аз съм в теб и ти си в мен.

Кръв, плацента, пулс и дъх,

дъно, устрем, вяра, връх...

Път разпънат си на кръст

или просто кръстопът.

Пръст съм аз от твойта пръст –

мое вчера, днес, отвъд...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И на мен ми харесва...Пиши, пиши...Хубаво е някой да радва хората с нещо хубаво...което ще те накара, без съмнение, да се чувстваш хубаво, че си направила нещо хубаво, значи...Поздрави!
  • Сеси,Цвети,Лили.Веси,Виктор,Таня,
    СЛЪНЦЕ ви желая!

    Ангеле,за някои неща се пише трудно.Дано не съм клиширала святата тема!
    Благогаря сърдечно за вниманието!
  • !!!Поздрави!
  • Чисто човешка, ненатрапена и искрена обич, без патетика и фалш.
    Поздрави, Алина!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...