Родина
Родина
Беше село като длан -
малко дъжд да ръсне,
знаех всяка капка там
на петте си пръста.
Два баира като гръд,
щръкнала в небето –
кратко детство – дълъг път...
Но това, което
ще ме върне у дома
даже и умряла,
е на баба песента –
беше я посяла
на извивки, на цветя
измежду чемшира.
Цяла вечност досега
чувам и разбирам:
оня дъжд ме чака там
и като запръска,
само да протегна длан –
помни ме на пръсти.
Знае той – съвсем не е
паднал от небето.
И вали на цветове,
а пък в мене свети...
© Галена Воротинцева All rights reserved.
