Родина–мащеха
Родино моя... мащехо моя,
защо изостави чедата си?
Защо безсърдечно изгони ги?
Защо продаде душата си?
Защо остави да скитат се
немили, недраги, отхвърлени?
Защо, когато те молеха,
ти безсърдечно пропъди ги?
Защо, когато те любеха,
ти не осъзна добротата им?
Те свойта родина загубиха,
останаха без души телата им.
И търсят те осиновителки...
Търсят на душите си спасителки.
Но колкото и да намерят те...
Сиротно е... сиротното дете.
Сираци сме, а майка ни е жива.
Красива както винаги е тя.
Продава се на дребно... не пробира.
Ах, колко жалка е сега.
Бездетница, самотна, остаряла.
"Преминали я"... наши... чужденци.
Колко много тя е овехтяла
и жалим я, макар че сме сами.
Живеем си живота и без нея.
Е!... трудно е, но... няма как.
И да повдигнеме глава не смеем.
Робуваме за къшей хляб.
Оставили най-близките си хора.
Живеем, парчетосани на две.
Родина ли? Къде е тя, не зная,
но нейде чака ме дете.
Оставих го, тъй както ти остави мене.
Живея тук, а там ми е ума.
И страдам за изгубеното време,
но можеш ли да разбереш това.
Родина-мащеха те тъй наричам.
Не можеш да се сърдиш за това.
Макар такава, пак си те обичам
и искам да се върна у ДОМА!
© Таня Илиева All rights reserved.
