Българийо, пред тебе коленича -
прашинка от вселената, душа,
прекланям се пред твоето величие,
пред сила, пред борба и красота!
Във тебе обожавам планините,
морето, синевата, езера...
И гордостта нахлува във очите,
когато те погледна от върха!
Родино моя, дом в света огромен,
дали съм те избирала - не знам...
Душата ми ще пази всеки спомен,
в една прашинка храм ще ти създам!
© Елена Костадинова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря от сърце!