8.05.2016 г., 11:47

Родино

778 0 4

Българийо, пред тебе коленича -
прашинка от вселената, душа,
прекланям се пред твоето величие,
пред сила, пред борба и красота!

 

Във тебе обожавам планините,
морето, синевата, езера...
И гордостта нахлува във очите,
когато те погледна от върха!

 

Родино моя, дом в света огромен,
дали съм те избирала - не знам...
Душата ми ще пази всеки спомен,
в една прашинка храм ще ти създам!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Всички права запазени

:)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...