Jul 27, 2011, 10:35 AM

Родино, преговарям те

  Poetry
1.5K 0 11

 

 

родино преговарям те

във всички имена на стари улици

в учебниците по история

в старата лютеница на баба ми

новата я купувам в магазин

и обещава но не е същата

преговарям те с песента на Левски

сам е други няма

с Ботев те преговарям

и с други истини

истините свършват в митологии

и не мога да си спомня

 

не мога да си спомня защо

Емине коленичи

и на другия ден беше Емилия

не мога да си спомня онази

с любовното име Партия

водеше ме за носа ме водила

с топлата ù грижа

казваше ми какво мечтая

и мечтите си не мога да си спомня

 

родино преговарям те

и се страхувам

че ще се окажеш

само мой спомен

и тогава

аз ще съм ти родина

 

затова те преговарям

и те разказвам родино

 

 

 пак поредицата претайно посветена някому



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Идеми Дойдеми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса!
    Прекрасно!
    Гениално!
    Аз също съм за индивидуализма, за разчупването на общоприетите норми...
    По-добре без запетайки, отколкото да ги ръсиш със солницата!..
    Майната им и на главните букви!(Не влагам ирония в думите си.)
    ... Обаче, "никога "мащеха" с главна буква и "Родина" с малка, дори когато съчетават един и същи смисъл"!(Средноазиатска пословица)
    Благодаря за хубавото стихотворение!


  • аз на тебе - ти на мене: тъжна, жалка картинка


  • "просто още един нуждаещ се от прожектори... "
  • Идеми, аз съм "За" препинателните знаци. Копи-пействам едно изречение:
    "водеше ме за носа ме водила". Сякаш на мен ми липсва едно "е". С Уважение!
  • Иди доказвай, че нямаш сестра

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...